злочест
[zɫoˈt͡ʃɛst]
злочест значение:
Какво е злочест? Който има лоша съдба; нещастен, окаян, бедстващ.
1. (пряко) Който има лоша съдба; нещастен, окаян, бедстващ.
- Ударение
- злочѐст
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- зло-чест
- Род
- мъжки
- Мн. число
- злочести
Примери за използване на злочест
(пряко)
- Злочест човек е той, цял живот не му върви.
- Злочеста майка оплакваше сина си.
Синоними на злочест
Как се пише злочест
Грешни изписвания: злочес, злучест
Думата завършва на т (от корена чест). Проверка във форма за множествено число: злочести.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зъло + чѧсть
Сложна дума от 'зло' и 'чест' (в старо значение на 'част', 'дял', 'съдба'). Буквално: 'с лош дял/съдба'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
