злочестя
[zloˈt͡ʃɛstʲɐ]
злочестя значение:
Какво е злочестя? Причинявам нещастие, беда или страдание на някого; правя някого нещастен (рядка, остаряла или поетична употреба).
1. (преносно) Причинявам нещастие, беда или страдание на някого; правя някого нещастен (рядка, остаряла или поетична употреба).
2. (фолклор) Пророкувам зло; предвещавам лоша съдба.
- Ударение
- злочѐстя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- зло-чес-тя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на злочестя
(преносно)
- Войната злочести хиляди семейства, оставяйки ги без дом и препитание.
(фолклор)
- Старата врачка не искаше да злочести младоженците и замълча.
Синоними на злочестя
Антоними на злочестя
Как се пише злочестя
Грешни изписвания: злочесця, злучестя
Думата е сложна, съставена от корена зло и корена чест. Пише се слято.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зълъ + чѧсть
Сложнa съставна дума от 'зло' и 'чест' (в старинното значение на съдба, участ, дял). Глаголът е производен от прилагателното 'злочест'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
