Dumite-BG – онлайн речник за българския език

знахар

[ˈznaxɐr]

знахар значение:

Какво е знахар? Народен лечител, който лекува с билки, баяния и магически действия, без да има официално медицинско образование.

1. (етнография) Народен лечител, който лекува с билки, баяния и магически действия, без да има официално медицинско образование.
Ударение
зна̀хар
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зна-хар
Род
мъжки
Мн. число
знахари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на знахар

(етнография)
  • Болният потърси помощ от прочут знахар в съседното село.
  • Старият знахар приготви отвара от горски билки.

Синоними на знахар

Антоними на знахар

Как се пише знахар

Грешни изписвания: знахър, знъхар

Завършва на -ар (наставка за професия/деятел), не на -ър.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:зная + -ар
Произлиза от глагола 'зная', тъй като се е считало, че тези хора 'знайват' (притежават тайно знание) как да лекуват.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.