зубкам
[ˈzubkam]
зубкам значение:
Какво е зубкам? Хапвам си, ям (обикновено се казва на малко дете).
1. (детинско/диалектно) Хапвам си, ям (обикновено се казва на малко дете).
2. (рядко) Гриза, отхапвам малки парченца.
- Ударение
- зу̀бкам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- зуб-кам
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен/непреходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на зубкам
(детинско/диалектно)
- Хайде, мамо, зубкай си попарата.
- Цял ден само зубка нещо.
(рядко)
- Заекът зубкаше моркова.
Антоними на зубкам
Как се пише зубкам
Грешни изписвания: зобкам, зубкъм
Коренът е свързан с 'зъб', но във форма с 'у' (както в 'зубур' - диалектно). Да не се бърка със 'зобам' (за животни).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зъб
Диалектна/детска форма, произлизаща от 'зъб'. Свързва се с действието на гризане или хранене с малки хапки.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
