зубрачество
[zuˈbrat͡ʃɛstvo]
зубрачество значение:
Какво е зубрачество? Поведение, навици или прояви, характерни за човек, който учи механично (зубрач); механично запаметяване на учебен материал без вникване в смисъла.
1. (образование (разговорно)) Поведение, навици или прояви, характерни за човек, който учи механично (зубрач); механично запаметяване на учебен материал без вникване в смисъла.
- Ударение
- зубра̀чество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зуб-ра-чес-тво
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- зубрачества
Примери за използване на зубрачество
(образование (разговорно))
- Това не е истинско знание, а чисто зубрачество заради оценката.
- Учителят се опитваше да изкорени зубрачеството и да насърчи мисленето.
Синоними на зубрачество
Антоними на зубрачество
Как се пише зубрачество
Грешни изписвания: зубрачиство, зобрачество, зубръчество, зубрачеству
Думата се пише с а в корена (от зубрач) и наставка -ество, характерна за абстрактни съществителни в среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зубря
Произлиза от глагола 'зубря' (уча механично, наизустявам без разбиране) + наставка '-ач' + наставка за абстрактно съществително '-ество'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чисто зубрачество
- насърчаване на зубрачеството
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
