Енциклопедия на българския език

игла

[iˈɡla]

игла значение:

Какво е игла? Тънък, заострен метален инструмент с ухо за вдяване на конец, използван за шиене.

1. (бита) Тънък, заострен метален инструмент с ухо за вдяване на конец, използван за шиене.
2. (медицина) Куха метална тръбичка със заострен връх, която се поставя на спринцовка за инжектиране или изтегляне на течности.
3. (ботаника) Твърд, тесен и заострен лист на иглолистно растение.
Ударение
игла̀
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
иг-ла
Род
женски
Мн. число
игли
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на игла

(бита)
  • Тя вдя конеца в иглата с лекота.
  • Търси игла в купа сено.
(медицина)
  • Медицинската сестра смени иглата преди манипулацията.
(ботаника)
  • Земята под бора беше покрита със сухи игли.

Синоними на игла

Как се пише игла

Грешни изписвания: егла, йгла
Думата започва с и. Формата за множествено число е игли.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*jьgъla
От праславянското *jьgъla. Вероятно свързано с индоевропейския корен *h₁ey- (отивам) или по-вероятно с корен за 'остър'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • шевна игла
  • плегачна игла
  • грамофонна игла
Фразеологизми:
  • търся игла в купа сено
  • на тръни и игли
  • минавам през иглени уши