иго
[ˈiɡo]
- Ударение
- ѝго
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-го
- Род
- среден
- Мн. число
- ига
Как се пише иго
Думата се пише с начално и. Ударението пада върху първата сричка.
Етимология
Произход:Праиндоевропейски
Оригинална дума:*yug-om
Старобългарска дума (иго), сродна със санскрит yugám, латински jugum, гръцки zygon. Първичното значение е свързано със свързване, впрягане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- турско иго
- чуждо иго
- тежко иго
Фразеологизми:
- под игото
- хвърлям игото
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
