Енциклопедия на българския език

избавителен

[izbɐˈvitɛlɛn]
Ударение
избавѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-ба-ви-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
избавителни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише избавителен

Прилагателното завършва на -телен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:избавя
От глагола 'избавя' (спася) + суфикс '-телен', означаващ предназначение или способност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • избавителна идея
  • избавителна мисъл