Dumite-BG – онлайн речник за българския език

избелител

[izbɛˈlitɛl]

избелител значение:

Какво е избелител? Химическо вещество или препарат, използван за премахване на цветове, петна или за придаване на по-бял цвят на тъкани, хартия и други материали.

1. (химия/бита) Химическо вещество или препарат, използван за премахване на цветове, петна или за придаване на по-бял цвят на тъкани, хартия и други материали.
Ударение
избелѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-бе-ли-тел
Род
мъжки
Мн. число
избелители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на избелител

(химия/бита)
  • Добавете малко избелител към прането за по-добър резултат.
  • Оптичните избелители правят хартията да изглежда по-ярка.

Синоними на избелител

Антоними на избелител

Как се пише избелител

Грешни изписвания: избилител, избелитеу, йзбелител, избелйтел
Пише се с е в корена (от бел, бял) и с наставка -тел.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бял
Дериват на глагола 'избелвам', който произлиза от прилагателното 'бял'. Наставката '-тел' индикира средство или извършител на действие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оптичен избелител
  • хлорен избелител
  • кислороден избелител

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.