избен
[ˈizbɛn]
избен значение:
Какво е избен? Който се отнася до изба (мазе); който се намира в изба или е предназначен за изба.
1. (бит) Който се отнася до изба (мазе); който се намира в изба или е предназначен за изба.
- Ударение
- и́збен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- избени
Примери за използване на избен
(бит)
- Слязоха в тъмното избено помещение, за да вземат вино.
- Избените прозорци бяха затрупани със сняг.
Антоними на избен
Как се пише избен
Грешни изписвания: избан, йзбен
Пише се с е в наставката (-ен).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:jьzba
Относително прилагателно от съществителното 'изба' (мазе), което има общославянски корен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- избен етаж
- избено помещение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
