Dumite-BG – онлайн речник за българския език

избирател

[izbiˈratɛl]

избирател значение:

Какво е избирател? Лице, което има законовото право да участва в избори чрез гласуване.

1. (политика/право) Лице, което има законовото право да участва в избори чрез гласуване.
2. (техника) Устройство или механизъм за избиране, превключване или селектиране на сигнали, канали или режими.
Ударение
избира̀тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-би-ра-тел
Род
мъжки
Мн. число
избиратели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на избирател

(политика/право)
  • Активността на избирателите беше неочаквано висока.
  • Всеки избирател трябва да представи лична карта в секцията.
(техника)
  • Избирателят на каналите на стария телевизор блокира.
  • Автоматичен избирател на скорост.

Как се пише избирател

Грешни изписвания: изберател, йзбирател, избйрател, избирътел
Думата се изписва с 'и' в корена (избирател), тъй като произлиза от глагола от несвършен вид 'избирам', където ударението не пада върху корена, но се запазва гласната от основата.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:избирам
Произлиза от глагола 'избирам' (представка 'из-' + корен 'бир' + суфикс '-ам') и наставката за деятел '-тел'. Коренът е със славянски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • активен избирател
  • списък на избирателите
  • български избирател

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.