избумтя
[izbumˈtʲa]
избумтя значение:
Какво е избумтя? Издам силен, глух и рязък звук (гръм, експлозия, удар).
1. (пряко) Издам силен, глух и рязък звук (гръм, експлозия, удар).
2. (преносно) Кажа нещо нелепо, глупаво или неуместно, обикновено неочаквано (разговорно).
- Ударение
- избумтя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-бум-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- избумтявам
Примери за използване на избумтя
(пряко)
- Оръдието избумтя и земята се разтресе.
- Нещо тежко избумтя на тавана.
(преносно)
- Той избумтя такава глупост, че всички замълчаха.
- Не знаеше урока и избумтя някаква измислица.
Как се пише избумтя
Грешни изписвания: избомтя, сбумтя, йзбумтя
Пише се с у в корена (от звукоподражанието бум). Променливото я в края се запазва, тъй като е под ударение в свършен вид.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бумтя
Произлиза от глагола 'бумтя', който е звукоподражателен (от 'бум'), с добавена представка 'из-' за завършеност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно избумтя
- избумтя глупост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
