избуча
[izbuˈt͡ʃa]
избуча значение:
Какво е избуча? Издам силен, глух и продължителен звук (рев, тътен) еднократно или внезапно.
1. (пряко) Издам силен, глух и продължителен звук (рев, тътен) еднократно или внезапно.
- Ударение
- избуча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-бу-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- избучавам
Примери за използване на избуча
(пряко)
- В далечината избуча гръм и небето притъмня.
- Моторът избуча мощно и колата потегли.
Как се пише избуча
Грешни изписвания: избоча, йзбуча
Глаголът е от II спрежение. В 3 л., ед.ч. минало свършено време завършва на ударено 'а' (той избуча̀).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буча
Образуван от представката 'из-' и глагола 'буча' (издавам силен, глух звук). Коренът е звукоподражателен.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
