избучаване
[izbuˈt͡ʃavɐnɛ]
избучаване значение:
Какво е избучаване? Действието по глагола избучавам; издаване на силен, бучащ звук, обикновено за кратко време или с голяма интензивност.
1. (общо) Действието по глагола избучавам; издаване на силен, бучащ звук, обикновено за кратко време или с голяма интензивност.
2. (разговорно) Изразяване на бурно недоволство или гняв чрез висок глас.
- Ударение
- избуча̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-бу-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- избучавания
Примери за използване на избучаване
(общо)
- Внезапното избучаване на двигателя стресна минувачите.
- Чу се страшно избучаване откъм водопада.
(разговорно)
- След кратко избучаване от страна на шефа, всички се върнаха на работа.
Как се пише избучаване
Грешни изписвания: избочаване, йзбучаване, избучъване, избучавъне
Думата е отглаголно съществително име, образувано с наставката -не. Коренната гласна 'у' се запазва, както в основния глагол 'буча'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бучати
Произлиза от глагола 'избучавам', който е производен на 'буча' (старобългарски 'бучати' – издавам силен, тъп звук). Коренът е звукоподражателен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно избучаване
- внезапно избучаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
