избуявам
[izbuˈjkvɐm]
избуявам значение:
Какво е избуявам? За растение – раста бързо, нависоко и нашироко, развивам се обилно (често за плевели или треви).
1. (ботаника) За растение – раста бързо, нависоко и нашироко, развивам се обилно (често за плевели или треви).
2. (преносно) Развивам се прекомерно, ставам необуздан, проявявам се силно (за чувства, пороци или поведение).
- Ударение
- избуя'вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-бу-я-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- избуя
Форми на думата избуявам 40
- избуява
- избуяват
- избуяваш
- избуяваме
- избуявате
- избуяваше
- избуявай
- избуявайки
- избуявайте
- избуявал
- избуявала
- избуявали
- избуявало
- избуявалия
- избуявалата
- избуявалите
- избуявалият
- избуявалото
- избуяван
- избуявана
- избуявани
- избуявано
- избуявания
- избуяваната
- избуяваните
- избуяваният
- избуяваното
- избуявах
- избуяваха
- избуявахме
- избуявахте
- избуяващ
- избуяваща
- избуяващи
- избуяващо
- избуяващия
- избуяващата
- избуяващите
- избуяващият
- избуяващото
Примери за използване на избуявам
(ботаника)
- Тревата в двора избуява след дъждовете.
- Плевелите избуяват, ако не се грижиш за градината.
(преносно)
- В него избуява гняв, който трудно контролира.
- Престъпността избуява в условия на беззаконие.
Синоними на избуявам
Антоними на избуявам
Как се пише избуявам
Грешни изписвания: избоявам, йзбуявам, избуявъм
Коренът се пише с у (от буен), а не с о (няма връзка с бой).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буй
Произлиза от корена *буй* (буен, силен, див) с представка *из-* и наставка *-явам*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- избуява трева
- избуява конфликт
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.