изветряне
[izˈvɛtrʲanɛ]
изветряне значение:
Какво е изветряне? Процес на изпаряване или загуба на свойства (аромат, газ, алкохолно съдържание) на вещество под въздействието на въздуха.
1. (химия/физика) Процес на изпаряване или загуба на свойства (аромат, газ, алкохолно съдържание) на вещество под въздействието на въздуха.
2. (геология) Процес на механично разрушаване и химическо изменение на скалите и минералите на земната повърхност под влияние на атмосферните условия.
- Ударение
- извѐтряне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-вет-ря-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изветряния
Примери за използване на изветряне
(химия/физика)
- Остави бутилката отворена и се получи пълно изветряне на газираната напитка.
- Парфюмът е загубил силата си поради изветряне.
(геология)
- Физичното изветряне води до напукване на скалните масиви.
- Продуктите на изветрянето образуват почвената покривка.
Синоними на изветряне
Как се пише изветряне
Грешни изписвания: изветряване, йзветряне
Думата е отглаголно съществително от 'изветря' (свършен вид). Формата 'изветряване' е от несвършения вид 'изветрявам', но в геологията терминът е наложен като 'изветряне'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣтръ
Произлиза от съществителното 'вятър'. Коренът е свързан с индоевропейското *wē- (духам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- химично изветряне
- физично изветряне
- биологично изветряне
- зона на изветряне
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
