извървяване
[izvɐrˈvʲavanɛ]
- Ударение
- извървя́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-вър-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- извървявания
Как се пише извървяване
Грешни изписвания: извървеване, извървявъне, йзвървяване, изварвяване
Думата съдържа променливо я. Тъй като ударението пада върху него, то се запазва като я пред твърда сричка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вървя
От глагола 'извървявам' (свършен вид: извървя), производен на старобългарския корен за ходене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- извървяване на пътя
- извървяване на разстоянието
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
