Dumite-BG – онлайн речник за българския език

извържа

[izˈvɤrʒɐ]
Ударение
извъ̀ржа
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-вър-жа
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Видова двойка
извързвам
Докладвай грешка в описанието

Как се пише извържа

Грешни изписвания: извържъ, извърже, йзвържа, изваржа
Глаголът е от I спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (след 'ж'), а не 'ъ' или 'е'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:връзѫ
Префиксна деривация: представка 'из-' + глагола 'вържа' (старобълг. 'връзѫ'). Означава довеждане на действието връзване до край.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • извържа лозето
  • извържа животните

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.