извъртя
[izvɐrˈtʲa]
- Ударение
- извъртя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-вър-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- извъртам
Как се пише извъртя
Грешни изписвания: извърта, извърте, йзвъртя, извартя
Променливо Я. В минало свършено време и причастията се пише и изговаря я (извъртях), но пред меки срички преминава в е (извъртели).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врьтѣти
Образувано от представка 'из-' (за изчерпване на действието) и корен 'въртя'. Свързано с праславянското *vьrtěti.
Употреба
Чести словосъчетания:
- извъртя номера
- извъртя истината
- извъртя волана
Фразеологизми:
- извъртя номер
- извъртя се на 180 градуса
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
