Dumite-BG – онлайн речник за българския език

извършаване

[izˈvɤrʃvanɛ]

извършаване значение:

Какво е извършаване? Осъществяване на някакво действие, работа, задача или постъпка.

1. (общо) Осъществяване на някакво действие, работа, задача или постъпка.
2. (право) Реализиране на деяние (често с правни последици, като престъпление или административен акт).
Ударение
извъ̀ршаване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-вър-ша-ва-не
Род
среден
Мн. число
извършвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на извършаване

(общо)
  • За извършване на ремонта ще са нужни две седмици.
  • Извършването на плащания онлайн е бързо и удобно.
(право)
  • Той бе обвинен в извършване на длъжностно престъпление.

Антоними на извършаване

Как се пише извършаване

Грешни изписвания: извършване, йзвършаване, изваршаване, извършъване, извършавъне
Това е отглаголно съществително от несвършения вид извършвам. Правилната форма съдържа суфикса -ава-, следователно се пише извършаване, а не кратката форма извършване (която е неправилна).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врьшити
От корена 'върх' (край, връх, завършек). 'Върша' първоначално е означавало 'завършвам', 'довеждам до край', а в съвременния език - 'правя', 'действам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • извършване на дейност
  • извършване на услуга
  • извършване на проверка
  • извършване на престъпление

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.