изгнаничество
[izɡˈnanit͡ʃɛstvo]
изгнаничество значение:
Какво е изгнаничество? Състояние или период на пребиваване в изгнание; насилствено или принудително отсъствие от родината.
1. (общо) Състояние или период на пребиваване в изгнание; насилствено или принудително отсъствие от родината.
- Ударение
- изгна'ничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-гна-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на изгнаничество
(общо)
- Дългите години на изгнаничество го бяха променили до неузнаваемост.
- Той прекара живота си в тежко изгнаничество.
Антоними на изгнаничество
Как се пише изгнаничество
Грешни изписвания: изгнанничество, йзгнаничество, изгнъничество, изгнанйчество, изгнаничеству
Пише се с едно н (от изгнаник + -ество, а не от прилагателно на -нен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изгнаник
Производно от 'изгнаник' (човек, който е изгонен), което идва от глагола 'изгоня' / старобългарски 'изгънати'. Наставката '-ество' оформя значение за състояние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- доброволно изгнаничество
- политическо изгнаничество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
