изгрявам
[izˈɡrʲa̟vɐm]
изгрявам значение:
Какво е изгрявам? За небесно светило (слънце, луна, звезда) – появявам се над хоризонта; започвам да светя.
1. (астрономия) За небесно светило (слънце, луна, звезда) – появявам се над хоризонта; започвам да светя.
2. (преносно) Ставам известен, прочувам се, започвам своя възход (за талант, надежда или нова епоха).
- Ударение
- изгря̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-гря-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- изгрея
Примери за използване на изгрявам
(астрономия)
- Слънцето изгрява от изток.
- Луната бавно изгряваше над планинския хребет.
(преносно)
- На музикалната сцена изгрява нова звезда.
- В сърцето му изгрява надежда за спасение.
Синоними на изгрявам
Как се пише изгрявам
Грешни изписвания: изгревам, йзгрявам, изгрявъм
Променливо Я: В глаголите от несвършен вид, образувани от глаголи от свършен вид с корен, съдържащ променливо 'я' (като изгрея), се пише и изговаря я, когато е под ударение (изгря̀вам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изгрети
Образувано от префикс 'из-' (движение навън, поява) и корен 'гря' (от старобългарски *grěti* - грея, светя). Сродни форми се срещат във всички славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- слънцето изгрява
- нова звезда изгрява
- надеждата изгрява
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
