издебна
[izˈdɛbna]
издебна значение:
Какво е издебна? Успявам да проследя и да хвана или нападна някого, оставайки незабелязан.
1. (пряко) Успявам да проследя и да хвана или нападна някого, оставайки незабелязан.
2. (преносно) Намирам най-подходящия момент или случай за извършване на нещо.
- Ударение
- издѐбна
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-деб-на
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- издебвам
Примери за използване на издебна
(пряко)
- Котката издебна мишката и скочи върху нея.
- Ловецът издебна елена в гъсталака.
(преносно)
- Той издебна момента, когато шефът беше в добро настроение, за да поиска отпуск.
- Издебнах удобен случай да се измъкна.
Антоними на издебна
Как се пише издебна
Грешни изписвания: издепна, сдебна, йздебна
Представката е из-, въпреки че пред звучния д не се обеззвучава. Коренът завършва на б (от дебна), което пред н може да звучи глухо, но се пише б.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:из- + дебна
Образуван от глагола „дебна“ (следя скрито) с представка „из-“, придаваща завършеност на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- издебна момента
- издебна удобен случай
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
