издивявам
[izdiˈvʲavɐm]
- Ударение
- издивя̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-ди-вя-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- издивея
Как се пише издивявам
Грешни изписвания: издевявам, йздивявам, издйвявам, издивявъм
Коренът е див, затова се пише с 'и'. Окончанието е за III спрежение (-ам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:див
Произлиза от прилагателното 'див' + префикс 'из-', означаващ достигане на крайно състояние, и наставка за несвършен вид.
Употреба
Чести словосъчетания:
- напълно издивявам
- издивявам от скука
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
