издимя
[izdiˈmʲa]
издимя значение:
Какво е издимя? Преставам да димя; изпускам последния си дим.
1. (пряко) Преставам да димя; изпускам последния си дим.
2. (разговорно) Изчезвам бързо, незабелязано или внезапно; избягвам.
- Ударение
- издимя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-ди-мя
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- издимявам
Примери за използване на издимя
(пряко)
- Огънят в камината бавно издимя и угасна.
- Цигарата издимя в пепелника.
(разговорно)
- Щом видя полицията, той веднага издимя от площада.
- Парите му издимяха за един ден.
Синоними на издимя
Антоними на издимя
Как се пише издимя
Грешни изписвания: издемя, йздимя, издймя
Пише се с 'и' в корена, защото произлиза от 'дим'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дымъ
От съществителното 'дим' + представка 'из-'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
