издирвателен
[izˈdirvɐtɛlɛn]
издирвателен значение:
Какво е издирвателен? Който е предназначен за издирване, търсене или разследване.
1. (право/криминалистика) Който е предназначен за издирване, търсене или разследване.
- Ударение
- издѝрвателен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-дир-ва-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- издирвателни
Примери за използване на издирвателен
(право/криминалистика)
- Полицията предприе мащабни издирвателни мероприятия.
- Беше сформиран специален издирвателен екип за намиране на изчезналите туристи.
Синоними на издирвателен
Как се пише издирвателен
Грешни изписвания: издервателен, йздирвателен, издйрвателен, издирвътелен
Думата се пише с и в корена (от диря).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:издирвам
Образувано от глагола 'издирвам' + наставка '-телен', характерна за прилагателни, означаващи предназначение или действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- издирвателни действия
- издирвателни работи
- издирвателен отряд
- издирвателно куче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
