издрънчаване
[izdrɐnˈt͡ʃavɐnɛ]
издрънчаване значение:
Какво е издрънчаване? Издаване на силен, рязък, звънтящ звук, обикновено при удар на метални предмети или счупване на стъкло.
1. (пряко) Издаване на силен, рязък, звънтящ звук, обикновено при удар на метални предмети или счупване на стъкло.
2. (преносно/разговорно) Изказване на нещо нелепо, глупаво или неуместно.
- Ударение
- издрънча'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-дрън-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- издрънчавания
Примери за използване на издрънчаване
(пряко)
- Чу се силно издрънчаване на ламарина откъм строежа.
- Издрънчаването на счупения прозорец стресна всички в стаята.
(преносно/разговорно)
- Това беше поредното му издрънчаване по сериозна тема.
Синоними на издрънчаване
Как се пише издрънчаване
Грешни изписвания: издранчаване, йздрънчаване, издрънчъване, издрънчавъне
Думата се пише с ъ в корена (дрън) и окончания за отглаголно съществително.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дрън
Произлиза от звукоподражателния корен 'дрън', който имитира рязък метален звук, чрез глагола 'издрънчавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- глухо издрънчаване
- метално издрънчаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
