изеча
[izɛˈt͡ʃa]
- Ударение
- изеча̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- и-зе-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- еча
Как се пише изеча
Грешни изписвания: изечъ, йзеча
Глаголът завършва на '-а' в 1 л. ед.ч. и инфинитивната форма (лема). Да не се бърка с 'изсеча' (от сека).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:еча
Образувано от глагола 'еча' (издавам силен звук, кънтя) чрез добавяне на представка 'из-', която придава значение за завършеност или изчерпване на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- глас изеча
- тръба изеча
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
