изечаване
[izɛˈt͡ʃavɐnɛ]
изечаване значение:
Какво е изечаване? Процесът на издаване на силен, ясен звук или екот; разнасяне на звук в пространството.
1. (пряко) Процесът на издаване на силен, ясен звук или екот; разнасяне на звук в пространството.
- Ударение
- изеча̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-е-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изечавания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на изечаване
(пряко)
- Внезапното изечаване на камбаната стресна минувачите.
- След изечаването на последния акорд, в залата настъпи тишина.
Синоними на изечаване
Антоними на изечаване
Как се пише изечаване
Грешни изписвания: изячаване, йзечаване, изечъване, изечавъне
Пише се с е в корена (от ек). Гласната в наставката е -а-, характерна за отглаголни съществителни от глаголи на -авам.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ек
Произлиза от съществителното 'ек' (звук, отзвук) чрез глагола 'изечавам' (да проехтя, да се чуя силно).
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно изечаване
- внезапно изечаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
