изкозирувам
[iskoˈziruvɐm]
изкозирувам значение:
Какво е изкозирувам? Отдавам чест с ръка до козирката или слепоочието; извършвам козируване (обикновено отчетливо или енергично).
1. (военно дело) Отдавам чест с ръка до козирката или слепоочието; извършвам козируване (обикновено отчетливо или енергично).
2. (преносно) Подчинявам се безпрекословно, изразявам готовност за изпълнение на заповед.
- Ударение
- изкозѝрувам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-ко-зи-ру-вам
- Род
- няма
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- изкозирурвам
Примери за използване на изкозирувам
(военно дело)
- Войникът изпъна тялото си и изкозирува на генерала.
- Той изкозирува и напусна кабинета.
(преносно)
- Като чу задачата, той само изкозирува и се захвана за работа.
Синоними на изкозирувам
Антоними на изкозирувам
Как се пише изкозирувам
Грешни изписвания: искозирувам, изкузирувам, йзкозирувам, изкозйрувам, изкозировам, изкозирувъм
Представката е из-, но пред беззвучната съгласна 'к' се обеззвучава при изговор (чува се 'с'), но се пише 'з'. Коренът се пише с о (коз).
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:козырять
Заета през руски (козырять), произлизаща от 'козирка'. Първоначалното значение е било 'да пипнеш козирката' (за поздрав). В българския език е добавена представка 'из-' за еднократност или завършеност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкозирувам по устав
- изкозирувам на началника
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
