изкомандвам
[iskoˈmandvɐm]
изкомандвам значение:
Какво е изкомандвам? Издавам кратка, рязка заповед; произнасям команда.
1. (пряко) Издавам кратка, рязка заповед; произнасям команда.
2. (разговорно) Налагам волята си над някого чрез разпореждане.
- Ударение
- изкома'ндвам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-ко-манд-вам
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
Примери за използване на изкомандвам
(пряко)
- Офицерът изкомандва: 'Напред!' и войниците се втурнаха.
- Той изкомандва 'Свободно' и строят се разпусна.
(разговорно)
- Не можеш постоянно да ме изкомандваш какво да правя вкъщи.
Как се пише изкомандвам
Грешни изписвания: искомандвам, изкумандвам, йзкомандвам, изкомъндвам, изкомандвъм
Представката 'из-' се пише със 'з', въпреки че пред беззвучния съгласен 'к' се обеззвучава при изговор.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:commandare
Заемка през немски или руски език, комбинирана с българската представка 'из-'. Коренът произлиза от латинското 'commandare' (поверявам, заповядвам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкомандва строй се
- изкомандва кръгом
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
