Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изкомандувам

[iskomanˈduvɐm]

изкомандувам значение:

Какво е изкомандувам? Издавам кратка, рязка и отчетлива заповед; произнасям команда на глас.

1. (военно дело/общо) Издавам кратка, рязка и отчетлива заповед; произнасям команда на глас.
2. (преносно) Налагам волята си по категоричен начин, разпореждам се.
Ударение
изкома́ндувам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-ко-ман-ду-вам
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Видова двойка
изкомандвам (вариант)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изкомандувам

(военно дело/общо)
  • Офицерът изкомандувам 'Мирно!' с гръмовен глас.
  • Тя изкомандува на кучето да седне и то веднага се подчини.
(преносно)
  • Той изкомандува всички вкъщи да мълчат.

Синоними на изкомандувам

Как се пише изкомандувам

Грешни изписвания: искомандувам, йзкомандувам, изкумандувам, изкомъндувам, изкомандовам, изкомандувъм

Представката е из-. Въпреки че пред беззвучната к се чува 'с', се пише з (морфологичен принцип).

Етимология

Произход:Български/Латински
Оригинална дума:командувам
Образуван от глагола 'командувам' (заемка чрез руски/немски от лат. commendare) с българската представка 'из-', придаваща завършеност или изчерпателност на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изкомандувам 'строй се'

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.