Енциклопедия на българския език

изконно

[isˈkɔnːo]

изконно значение:

Какво е изконно? По начин, който съществува от самото начало; открай време, по традиция, по произход.

1. (общо) По начин, който съществува от самото начало; открай време, по традиция, по произход.
Ударение
изко̀нно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
из-кон-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изконно

(общо)
  • Това е изконно българска земя.
  • Традицията се спазва изконно в този край.

Как се пише изконно

Грешни изписвания: исконно, изконо
Думата се пише с з (представката е из-) и двойно н. Двойното н се получава при образуване на наречието от прилагателното изконен, което в мъжки род завършва на -нен. Когато е отпада, двете н се запазват.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:искони
Произлиза от старобългарското наречие 'искони' (отначало, отвеки), образувано от предлога 'из' и корена 'кон' (начало, край, ред). Сродно със старинното значение на думата 'кон' като начало и предел.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изконно право
  • изконно задължение
  • изконно български