изкоренен
[iskoˈrɛnɛn]
изкоренен значение:
Какво е изкоренен? Който е изваден от земята заедно с корените.
1. (пряко) Който е изваден от земята заедно с корените.
2. (преносно) Унищожен напълно, премахнат окончателно (за навици, злини, болести).
- Ударение
- изкоренѐн
- Част на речта
- прилагателно име, неопределима част на речта
- Сричкоделение
- из-ко-ре-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изкоренени
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
Примери за използване на изкоренен
(пряко)
- В двора лежеше стар, изкоренен от бурята дъб.
(преносно)
- Това е отдавна изкоренен порок в нашето общество.
- Едрата шарка е напълно изкоренена болест.
Синоними на изкоренен
Как се пише изкоренен
Грешни изписвания: искоренен, йзкоренен, изкуренен
Представката е из-. Произнася се 'с' поради обеззвучаване пред беззвучната съгласна 'к', но се пише 'з'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изкореня
Минало страдателно причастие от глагола 'изкореня' (префикс 'из-' + 'корен').
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкоренен дънер
- изкоренен навик
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
