изкореняване
[iskorɛˈnʲavanɛ]
изкореняване значение:
Какво е изкореняване? Действието по изваждане на растение от земята заедно с корените.
1. (пряко) Действието по изваждане на растение от земята заедно с корените.
2. (преносно) Пълно унищожаване или премахване на нещо негативно (порок, болест, престъпност).
- Ударение
- изкореня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-ко-ре-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изкоренявания
Примери за използване на изкореняване
(пряко)
- Изкореняването на старите овошки отне целия ден.
(преносно)
- Правителството прие нова стратегия за изкореняване на корупцията.
- Ваксините спомогнаха за изкореняването на едрата шарка.
Синоними на изкореняване
Антоними на изкореняване
Как се пише изкореняване
Грешни изписвания: изкоренявъне, искореняване, йзкореняване, изкуреняване
Пише се с з (представка из-) и с я (изкоренявам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изкоренявам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'изкоренявам' с наставка '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкореняване на бедността
- изкореняване на престъпността
- пълно изкореняване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
