Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изкорубен

[iskoˈrubɛn]

изкорубен значение:

Какво е изкорубен? Който е издълбан, направен вдлъбнат като коруба; от който е извадена вътрешността.

1. (пряко) Който е издълбан, направен вдлъбнат като коруба; от който е извадена вътрешността.
2. (разговорно) За машина, уред или сграда – разбит, повреден, с липсващи части, изпочупен.
Ударение
изкору̀бен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-ко-ру-бен
Род
мъжки
Мн. число
изкорубени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изкорубен

(пряко)
  • В средата на двора имаше стар, изкорубен дънер.
  • Седнахме в една стара, изкорубена лодка.
(разговорно)
  • Караше един изкорубен автомобил, който едва вървеше.
  • Сградата беше напълно изкорубена след бомбардировките.

Антоними на изкорубен

Как се пише изкорубен

Грешни изписвания: искорубен, йзкорубен, изкурубен, изкоробен
Думата започва с представката из-, въпреки че пред беззвучната съгласна 'к' се чува 'с'. Пише се изкорубен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:коруба
Минало страстелно причастие от глагола *изкорубя*, производен на съществителното *коруба* (твърда обвивка, черупка, нещо кухо).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изкорубен диван
  • изкорубена кола

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.