изкривяване
[iskriˈvʲavɐnɛ]
изкривяване значение:
Какво е изкривяване? Промяна на формата на нещо от права в крива линия или неправилна форма; деформация.
1. (пряко) Промяна на формата на нещо от права в крива линия или неправилна форма; деформация.
2. (преносно) Невярно или неточно представяне на факти, думи или действителност; изопачаване.
3. (физика/техника) Отклонение на сигнал или образ от оригиналната му форма.
- Ударение
- изкривя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-кри-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изкривявания
Примери за използване на изкривяване
(пряко)
- При удара се получи сериозно изкривяване на предната броня на автомобила.
- Гръбначното изкривяване изисква специализирана кинезитерапия.
(преносно)
- Статията съдържаше грубо изкривяване на историческите факти.
- Това е професионално изкривяване – да гледаш на всичко през призмата на работата си.
(физика/техника)
- В звука имаше хармонично изкривяване поради усилвателя.
Синоними на изкривяване
Антоними на изкривяване
Как се пише изкривяване
Грешни изписвания: искривяване, изкревяване, йзкривяване, изкрйвяване, изкривявъне
Пише се с з в представката из- (пред звучна съгласна 'к' се изговаря 'с', но се пази морфологичния строеж). Коренът е крив.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кривъ
Отглаголно съществително от 'изкривявам'. Коренът е общославянският 'крив' (извит, грешен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- гръбначно изкривяване
- професионално изкривяване
- изкривяване на информацията
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
