изкумяне
[iskuˈmʲanɛ]
изкумяне значение:
Какво е изкумяне? Процес на измисляне, съчиняване или 'раждане' на идея с усилие или по странен начин (сродно с 'измъдряне').
1. (разговорно) Процес на измисляне, съчиняване или 'раждане' на идея с усилие или по странен начин (сродно с 'измъдряне').
2. (диалектно) Държане по превзет, неестествен начин; преструване.
- Ударение
- изку̀мяне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-ку-мя-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- изкумяния
Примери за използване на изкумяне
(разговорно)
- Голямо изкумяне падна, докато измислят име на фирмата.
(диалектно)
- Спри с това изкумяне и кажи какво искаш.
Синоними на изкумяне
Антоними на изкумяне
Как се пише изкумяне
Грешни изписвания: изкомяне, изкумене, йзкумяне
Думата се изписва с у (корен ум/кум) и променливо я, което в тази позиция не се променя на 'е', тъй като е в глаголно съществително на '-не'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ум
Произлиза от корена 'ум' или 'кум' (в зависимост от диалекта) + глаголна наставка. В разговорния език се свързва с глагола 'изкумя' (измисля, измъдря) или 'изкумявам се' (преструвам се, надувам се). Структурата е префикс 'из-' + корен + наставка '-не'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
