изкупително
[iskuˈpitɛlno]
изкупително значение:
Какво е изкупително? По начин, който служи за изкупване на вина, грях или грешка; с цел опрощение.
1. (Пряко) По начин, който служи за изкупване на вина, грях или грешка; с цел опрощение.
- Ударение
- изкупи'телно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- из-ку-пи-тел-но
- Род
- няма
Примери за използване на изкупително
(Пряко)
- Той я погледна изкупително, надявайки се тя да му прости за закъснението.
- Жертвата му действаше изкупително за цялото общество.
Синоними на изкупително
Как се пише изкупително
Грешни изписвания: искупително, йзкупително, изкопително, изкупйтелно, изкупителну
Пише се с з в представката 'из-', тъй като след нея следва беззвучен съгласен 'к', но морфологичното правило за запазване на представаката 'из-' е водещо, въпреки обеззвучаването при изговор.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:купувам
Произлиза от прилагателното 'изкупителен', което идва от глагола 'изкупя' (да платя цена за нещо, да поправя вина) + наставка '-телно'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гледам изкупително
- действам изкупително
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
