Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изкусителен

[iskuˈsitɛlɛn]

изкусителен значение:

Какво е изкусителен? Който съблазнява, привлича силно, предизвиква желание за притежание или консумация.

1. (пряко) Който съблазнява, привлича силно, предизвиква желание за притежание или консумация.
2. (преносно) Който подтиква към грях или нарушение на морални норми (остаряло или религиозно значение).
Ударение
изкусѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-ку-си-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
изкусителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изкусителен

(пряко)
  • На масата имаше изкусителен шоколадов сладкиш.
  • Тя получи изкусително предложение за работа в чужбина.
(преносно)
  • Изкусителният шепот на демона го караше да се колебае.

Антоними на изкусителен

Как се пише изкусителен

Грешни изписвания: изкосителен, искусителен, йзкусителен, изкусйтелен
Пише се със 'з' като представка из- пред беззвучната съгласна 'к' (изключение от правилото за обеззвучаване при писане, тук се пази морфологичният принцип) и с 'у' в корена (от вкус, кусам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:искоусити
От глагола 'изкуся' (да подложа на изпитание, да съблазня) + наставка '-телен', която формира прилагателни със значение на качество, произтичащо от действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изкусителен поглед
  • изкусителна оферта
  • изкусителен аромат

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.