изкуфяване
[iskʊˈfʲavɐnɛ]
изкуфяване значение:
Какво е изкуфяване? Процес на отслабване на умствените способности, обикновено вследствие на старост; оглупяване, сенилност.
1. (разговорно) Процес на отслабване на умствените способности, обикновено вследствие на старост; оглупяване, сенилност.
2. (ботаника/бита) Процес, при който плодове, зеленчуци или дървесина стават кухи отвътре, изсъхват и губят сочността си.
- Ударение
- изкуфя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-ку-фя-ва-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- изкуфявания
Примери за използване на изкуфяване
(разговорно)
- Изкуфяването е неприятна част от старостта.
- Той се шегуваше със собственото си изкуфяване, когато забрави ключовете.
(ботаника/бита)
- Изкуфяването на ряпата я направи негодна за ядене.
Синоними на изкуфяване
Антоними на изкуфяване
Как се пише изкуфяване
Грешни изписвания: искуфяване, изкофяване, йзкуфяване, изкувяване, изкуфявъне
Коренът е кух, който преминава в куф- пред гласна. Пише се с у.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кух
От глагола 'изкуфявам', който идва от прилагателното 'кух'. Буквално означава 'ставане кух', преносно - оглупяване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старческо изкуфяване
- пълно изкуфяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
