изкълчен
[isˈkɤɫtʃɛn]
- Ударение
- изкъ̀лчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-къл-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изкълчени
Как се пише изкълчен
Грешни изписвания: искълчен, йзкълчен, изкалчен
Представката е из-. Пред беззвучната съгласна 'к' се обеззвучава при изговор, но се пише 'з'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кълча
Минало страдателно причастие от глагола 'изкълча'. Коренът 'кълча' е свързан с 'кълка' (бедро) и идеята за извиване, чупене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкълчен глезен
- изкълчена логика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
