излак
[izˈɫak]
излак значение:
Какво е излак? Ниско място, където извира вода или където се събира вода (локва, блато); място за поене на добитък.
1. (география/диалектно) Ниско място, където извира вода или където се събира вода (локва, блато); място за поене на добитък.
- Ударение
- изла'к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-лак
- Род
- мъжки
- Мн. число
- излаци
Примери за използване на излак
(география/диалектно)
- Стадото спря да пие вода на излака.
- Пътят минаваше покрай един тинест излак.
Антоними на излак
Как се пише излак
Грешни изписвания: йзлак, излък
Пише се с з (представка из-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лак/локва
Свързано с диалектни форми или стари корени за вода/локва (*loky). Съдържа представка 'из-'. В някои диалекти е свързано смислово със 'злак' (трева), но основното значение е хидроложки обект.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
