излечителен
[izlɛˈtʃitɛlɛn]
излечителен значение:
Какво е излечителен? Който има свойството да лекува напълно; който води до пълно оздравяване.
1. (медицина/книжовно) Който има свойството да лекува напълно; който води до пълно оздравяване.
- Ударение
- излечи́телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-ле-чи-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- излечителни
Примери за използване на излечителен
(медицина/книжовно)
- Билката има доказан излечителен ефект при кожни възпаления.
Синоними на излечителен
Антоними на излечителен
Как се пише излечителен
Грешни изписвания: изличителен, йзлечителен, излечйтелен
Коренът е лек (леч-), затова се пише с е, а не с 'и' (като в 'лича').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:лѣчити
Произлиза от глагола 'излеча' (излекувам) + наставка '-ителен' за качество/свойство. Думата е архаична или книжовна, като в съвременния език по-често се използва 'лечебен' или 'изцелителен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- излечителен процес
- излечителна сила
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
