излича
[izliˈt͡ʃa̟]
излича значение:
Какво е излича? Премахвам напълно нещо написано, нарисувано или съществуващо; заличавам.
1. (пряко) Премахвам напълно нещо написано, нарисувано или съществуващо; заличавам.
2. (преносно) Карам нещо да бъде забравено (спомен, чувство, вина).
- Ударение
- излича̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-ли-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- изличивам
Примери за използване на излича
(пряко)
- Дъждът успя да изличи следите по пясъка.
- Времето не може да изличи напълно надписа върху камъка.
(преносно)
- Тя се опита да изличи спомена за онази нощ.
- Нищо не може да изличи болката от загубата.
Как се пише излича
Грешни изписвания: излеча, йзлича, излйча
Думата се пише с 'и' в корена (лич-). Често се бърка с 'лекувам' (леч), но етимологията е различна (от 'лик/лице').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лик / лице
Образуван от корена 'лик' или 'лице' с представка из-. Първоначалното значение е свързано с премахване на образа или вида на нещо.
Употреба
Чести словосъчетания:
- излича спомен
- излича следи
- излича от паметта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
