излиятелен
[izliˈjatɛlɛn]
излиятелен значение:
Какво е излиятелен? Който е склонен да изразява чувствата и мислите си твърде открито, пространно и емоционално; който прави излияния.
1. (пряко) Който е склонен да изразява чувствата и мислите си твърде открито, пространно и емоционално; който прави излияния.
- Ударение
- излия'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-ли-я-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- излиятелни
Примери за използване на излиятелен
(пряко)
- След втората чаша вино той стана твърде излиятелен и започна да разказва лични истории.
- Тя не обичаше излиятелни писма, предпочиташе кратките и ясни съобщения.
Синоними на излиятелен
Как се пише излиятелен
Грешни изписвания: излеятелен, излиателен, йзлиятелен, излйятелен
Думата се пише с променливо я. В тази позиция след мека съгласна и пред твърда сричка се пише я, но проверката става чрез основния глагол излия.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изливати
Произлиза от глагола 'изливам' (да лея навън) и наставката за качество '-телен'. Връзката е метафорична – човек, който 'излива' душата и чувствата си пред другите.
Употреба
Чести словосъчетания:
- излиятелен човек
- излиятелен стил
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
