излюпен
[izˈlʲupɛn]
- Ударение
- излю̀пен
- Част на речта
- прилагателно име, причастие
- Сричкоделение
- из-лю-пен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- излюпени
- Вид
- свършен
Как се пише излюпен
Грешни изписвания: излюпън, йзлюпен
Пише се с е в наставката за минало страдателно причастие.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:излюпя
Минало страдателно причастие от глагола 'излюпя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- току-що излюпен
Фразеологизми:
- сега излюпен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
