измамник
[izˈmamnik]
измамник значение:
Какво е измамник? Човек, който си служи с лъжи, хитрост и заблуда, за да извлече лична облага или да навреди на другите.
1. (пряко) Човек, който си служи с лъжи, хитрост и заблуда, за да извлече лична облага или да навреди на другите.
- Ударение
- изма̀мник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-мам-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- измамници
Примери за използване на измамник
(пряко)
- Полицията задържа известен телефонен измамник.
- Не се доверявай на този търговец, той е доказан измамник.
Синоними на измамник
Антоними на измамник
Как се пише измамник
Грешни изписвания: изманик, йзмамник, измъмник, измамнйк
Думата се изписва с две букви м в корена (едната от корена мам, другата е част от наставката).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:измамя
Производна дума от глагола 'измамя', който е съставен от префикс 'из-' и корен, сродни със старобългарското 'мамити' (лъжа, заблуждавам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дребен измамник
- телефонен измамник
- ловък измамник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
