Dumite-BG – онлайн речник за българския език

измамница

[izˈmamnit͡sɐ]

измамница значение:

Какво е измамница? Жена, която съзнателно въвежда някого в заблуждение с цел облага; която си служи с лъжи и хитрости.

1. (пряко) Жена, която съзнателно въвежда някого в заблуждение с цел облага; която си служи с лъжи и хитрости.
Ударение
изма̀мница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-мам-ни-ца
Род
женски
Мн. число
измамници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на измамница

(пряко)
  • Полицията задържа измамница, която събирала пари за мнимо лечение.
  • Тя се оказа ловка измамница, присвоила имотите на възрастни хора.

Синоними на измамница

Антоними на измамница

Как се пише измамница

Грешни изписвания: измамнитса, йзмамница, измъмница, измамнйца
Пише се с ц в края, според правилото за наставката -ица за женски род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:измама
Произлиза от съществителното 'измама' + наставка за деятел '-ник' (в женски род '-ница').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дребна измамница
  • ловка измамница
  • телефонна измамница

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.