измамя
[izˈmamʲɐ]
измамя значение:
Какво е измамя? Да въведа някого в заблуждение с цел облага; да извърша измама.
1. (пряко) Да въведа някого в заблуждение с цел облага; да извърша измама.
2. (преносно) Да не оправдая очаквания или надежди; да разочаровам.
- Ударение
- изма̀мя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-ма-мя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- измамвам
Примери за използване на измамя
(пряко)
- Той се опита да измами държавата с фалшиви документи.
- Ако успея да го измамя в играта, ще спечеля всичко.
(преносно)
- Надеждите му го измамиха жестоко.
Антоними на измамя
Как се пише измамя
Грешни изписвания: измамъ, йзмамя, измъмя
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е -я (измамя), а не -а или -ъ.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мамя
Старобългарски корен. Представка 'из-' + глагол 'мамя' (лъжа, привличам с хитрост).
Употреба
Чести словосъчетания:
- измамя доверието
- измамя очакванията
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
